ОУ "Христо Ботев"
гр. Мездра
Хроника на едно свято дело
Историческа справка за училище ”Тодор Балабанов” – „Христо Ботев” - „Паметник на солидарност и просвета” С тези думи ви приканвам да отворим за пореден път историята на този храм на знанието – основно училище „Христо Ботев” гр.Мездра.
В началото на ХХ век – 1900/1901 г. в Мездра отваря врати първото училище. Много бързо приспособените за него сгради отесняват. С разрастването на селището расте и броят на учениците. Когато той надхвърля 300 души, пред общинарите с цялата сериозност застава въпросът за нова сграда.
Създаденият през 1924 г. строителен комитет, с председател кметът Иван Мишев, започва трескаво събиране на средства. В онези дни мездренци на дело доказват, че както през Възраждането „за учението българинът дава мило и драго”.
Голяма част от средствата даряват наследниците на Тодор Балабанов – пари, които той е обещал. Ето какво казват за това страниците на в.”Искърски фар” от 17 октомврий 1929 г.: "Достойните наследници на още по-достоен баща не искаха да потъмнят доброто име на баща си. Те уведомиха общината, че поставят на разположение за строене училище 500 хиляди лева (съобразно поскъпването и валоризацията на обещаната сума)”.;
Само тези средства не са достатъчни. Постоянно расте числото на дарителите, допълва се с имената на достойни българи: Вълчин Мишовски, Христо Георгиев, Минко Цветков, Цеко Минински, Стою Цеков, Пешо Митов, Васил Георгиев, Иван Пунчев, Иван Тошев, Димитър Иванов(фелдшера), Димитър Новкиришки, Петко Дичов, Илия Леонкиев, Илия Алексиев, доктор Слава Минкова и десетки други. Дълъг е списъкът и на софиянци, съпричастни към просветното дело на селището ни. А в хрониката за ония дни четем: „Да се почва направата на нова сграда, която, явно бе, че ще струва 4-5 милиона лева, само с 500 хиляди дарение и около 70 хиляди лева фонд за постройка на училище – това, би казал някой, че е лудост”. Но връщане назад няма. Плановете са поръчани от дарителите.
От полагането на първия камък на 23 август 1925 г. до завършването на сградата минават по-малко от 4 години.
В събирането на средства се включват всички, от мало до голямо. И селищата около Мездра дават своята лепта: Горна Кремена дарява камъните за основите и мазите; тухлите се правят в местността Долна Лъка.
По решение на строителния комитет, тя носи името на основния дарител – Тодор Балабанов.
В ноемврийския си брой от 1929 г. вестник „Искърски Фар” отбелязва, че честването на Деня на будителите започва в „двора на величавата нова сграда”, която е свидетелство, че от самото начало на своето съществуване това училище е в сърцето на обществения живот. А посетилият Мездра на 8 май 1932 г. министър на просветата Константин Муравиев, изказва задоволство, че вижда сграда, „каквато даже някои окръжни градове като Бургас нямат” ( вестник „Искърски Фар”, бр. 128, 12 май 1932 г.)
Годините лудо летят. Редят се промени, както в политически аспект, така и в образователното дело на България. За училище Балабанов вече се оказва невъзможно да поеме учениците от начална, прогимназиална степен и непълна гимназия.
През 1950-51 г. се създава Единно средно училище с директор Никола Алипиев и завеждащ учебната дейност Борис Петрински. Когато през 1955-56 г. директор става Марин Петков ( Шмайзера ), тук се учи на две смени, като за класни стаи се ползват и мазетата. След отделяне на гимназията в 1961 г. и на началното училище „Георги Димитров”, училището – майка остава като прогимназия, която продължава под името на поета - революционер „Христо Ботев”, с директор Иван Тошев. От 1964-65 г. в сградата отново е и началното училище с директор Роза Петрова, а по-късно – Димитър Доков, до 1969 г. От 1969 г. се формира и училище „Кирил и Методий” с директор Найден Найденов. Така старата сграда остава за начално училище с директор Цветана Натева и прогимназия „Христо Ботев” с директор Георги Беломорски. След обединението на тези две училища през 1977-78 г. се образува Основно Училище „Христо Ботев” с директор Петър Петров.
Изключително колоритна е страницата от историята на училището през 1979 г., когато се започва пристройката. Идеята е на тогавашния директор Христо Гълъбов и се реализира до януари 1981 г. Строежът е дело на колектива на училището.
В годините след 1981 г. училището е под ръководството на г-жа Митка Димитрова и г-жа Вера Михайлова. Това е време на утвърждаването му, като водещо в общината. През учебната 1995/1996 година по инициатива на директора г-жа Вера Михайлова и с решение на педагогически съвет в училището са сформирани паралелки с разширено изучаване на музика и паралелки с ранно чуждоезиково обучение. Високи резултати постигат пианистите от школата на известния на мездренската общественост музикален педагог Антония Ганева. Детската вокална група „Сладурани” с ръководител г-жа Антония Ганева в три поредни години е лауреат на международен конкурс за детски песни „Лачени обувки” - Берковица.
През 1999 г., когато директор е г-н Калин Ладов, с дарения от наследниците на Тодор Балабанов е подновена фасадата на 70-годишната сграда, която събира на първи ноември същата година на юбилейна среща поколения мездренски учители.
В периода от 2000 - 2002 г. училището с директор г-жа Нина Кирилова работи с 820 ученика в 35 паралелки и 62 души преподавателски състав.
От 2004 г. директор на училището е преподавателят по български език и литература г-жа Христинка Иванова. 2004 г. е годината на 75-я юбилей на училището. То не е изгубило нито частица от предишната си слава и достойнство. Работят 59 учители със 741 ученици от първи до осми клас, разпределени в 34 паралелки. Значителни са успехите на петте паралелки с ранно чуждоезиково обучение и четирите паралелки с разширено изучаване на музика. През учебната година призови места на олимпиадите по математика, физика, химия и биология са за ученици от училището.
И тъй като „учителят и дървото се познават по плодовете”, думата имат поколенията – да отредят достойно място на тружениците и създателите на това светилище.
С право можем да го наречем с езика на хрониката от 1932 г.: „Паметник на солидарност и фар на просветата”.
