зареждане
принтирай

Здравейте читатели и почитатели на ОУ „Христо Ботев”- гр.Мездра!

Ако четете това обръщение, означава, че сте в сайта на едно от многото основни училища в България, но и в единственото училище за мен, превърнало се в моя съдба. Имах шанса да навляза в света на литературата, а когато влязох, тя ме грабна завинаги и аз останах пленница на мъдростта й до днес. Защото тя е особена форма на човешкото знание. Тя се стреми да надникне в загадките на света и в тайните на човешката душа.

Литературата е разгърната сила на човешкото въображение. Там наистина човекът става творец – един своеобразен „съперник” на Бога – творец.

Литературата може да следва традициите и да поддържа нормите на живота, но може и да ги разрушава. Тя е способна да обръща погледите на хората към нови посоки и решения.

Литературата не се стреми да дава готови отговори. Тя не е установена мъдрост, която служи като пример за следване. Литературата провокира, задава въпроси, предизвиква размисли и подсказва много възможни отговори.”

Ето защо аз като учител по Български език и литература, въвлечена в общия сюжет на магията на словото, вървя заедно с учениците подир интелектуалната нишка, изтеглена от уроците в учебниците и учебните програми вече 32 години.

Нееднократно стигах до интересни методически решения на сложни казуси и чак след това разбирах, че съм открила поредната си иновационна формула. Тези мои формули изградиха с годините моя опит и оформиха физиономията ми на преподавател. Това ми даде и куража да проверя себе си в разработката, с която защитих І професионална квалификационна степен: „Смисъл на пространствата в романа „Под игото”. Изследвайки топосите в романа, насочих вниманието си към осмисляне на основните ценности на националната общност – интерпретирах смисъла на пространствата, а от там – към опознаване на специфичните черти на българския свят. В разработката си изведох онзи генерален смисъл, чрез който поколения български деца са запомнили или ще запомнят творбата – формирането на национална идеология и формулирането на българското добро и зло. При конкретна работа с учениците се наложи изводът, че и църквата и училището са обществени домове, в които витае българщината, и в които се събират българите, обединени от почитта към бога и науката – това са най- светите български пространства – светлините на надеждата в робското пространство.

А иначе извън това мое професионално постижение стоят неотлъчно до мен учениците като мои партньори, моя радост, моя грижа, мое настояще, моя бъдеще, моя надежда. В този ред на мисли търсенето на смисловите механизми в дадено литературно произведение е възможност за изграждане на методическа школа за преподаване на това значимо за емоционалната култура на ученика пространство. Част от този свят е учебното съдържание в V клас, където открих и поведох учениците, по пътищата на словото:

Мостът между световете (този на учителя и този на детето), аз строя вече 32 години. По него аз минавам всеки ден. По него пропътуваха и моите ученици, за да отидат в нови, непознати за тях пространства. И в това наше пътуване ние се учим чрез уменията на сърцето да живеем заедно, защото да живееш с другите е възможност да получаваш, но и отговорност да даваш.