Сайт на основно училище "Христо Ботев" град Мездра.          

Здравейте читатели и почитатели на ОУ „Христо Ботев”- гр.Мездра!


Ако четете това обръщение, означава, че сте в сайта на едно от многото основни училища в България, но и в единственото училище за мен, превърнало се в моя съдба. Имах шанса да навляза в света на литературата, а когато влязох, тя ме грабна завинаги и аз останах пленница на мъдростта й до днес. Защото "тя е особена форма на човешкото знание. Тя се стреми да надникне в загадките на света и в тайните на човешката душа.

Литературата е разгърната сила на човешкото въображение. Там наистина човекът става творец – един своеобразен „съперник” на Бога – творец.

Литературата може да следва традициите и да поддържа нормите на живота, но може и да ги разрушава. Тя е способна да обръща погледите на хората към нови посоки и решения.

Литературата не се стреми да дава готови отговори. Тя не е установена мъдрост, която служи като пример за следване. Литературата провокира, задава въпроси, предизвиква размисли и подсказва много възможни отговори.”

Ето защо аз като учител по Български език и литература, въвлечена в общия сюжет на магията на словото, вървя заедно с учениците подир интелектуалната нишка, изтеглена от уроците в учебниците и учебните програми вече 32 години.

Нееднократно стигах до интересни методически решения на сложни казуси и чак след това разбирах, че съм открила поредната си иновационна формула. Тези мои формули изградиха с годините моя опит и оформиха физиономията ми на преподавател. Това ми даде и куража да проверя себе си в разработката, с която защитих І професионална квалификационна степен: „Смисъл на пространствата в романа „Под игото”. Изследвайки топосите в романа, насочих вниманието си към осмисляне на основните ценности на националната общност – интерпретирах смисъла на пространствата, а от там – към опознаване на специфичните черти на българския свят. В разработката си изведох онзи генерален смисъл, чрез който поколения български деца са запомнили или ще запомнят творбата – формирането на национална идеология и формулирането на българското добро и зло. При конкретна работа с учениците се наложи изводът, че и църквата и училището са обществени домове, в които витае българщината, и в които се събират българите, обединени от почитта към бога и науката – това са най- светите български пространства – светлините на надеждата в робското пространство.

А иначе извън това мое професионално постижение стоят неотлъчно до мен учениците като мои партньори, моя радост, моя грижа, мое настояще, моя бъдеще, моя надежда. В този ред на мисли търсенето на смисловите механизми в дадено литературно произведение е възможност за изграждане на методическа школа за преподаване на това значимо за емоционалната култура на ученика пространство. Част от този свят е учебното съдържание в V клас, където открих и поведох учениците, по пътищата на словото:

- Светът продължава да бъде разделен на две половини – доброто „свое” пространство и опасното „чуждо” пространство.

- Как можеш да бъдеш щастлив, когато си лишен от възможността да бъдеш част от света, да общуваш с хората – „Легенда за рома”.

- Магическата сила на словото в благопожеланието – с него изразяваме отношение, както и чрез клетвата, проклятието – то е отмъстителното, злото слово, оръжието срещу враговете.

- Радостта на празника и тревогите на делника – „Фолклорни празници”

- Отговорността към другите е висша нравствена норма

- Сватбата – преходът в личния живот – образът на превиващата се ела е всъщност образ на тревожещата се човешка душа.

- Молитвата като израз на човешката вяра, като израз на надеждата, че доброто в света е по-силно от злото; молитвата като нещо много лично, но в същото време тя не прави човека самотен, а го свързва с всички останали вярващи.

- Различията не правят хората врагове – хората могат да имат и друг опит – опит в доброто и разбирателството. Героят – мъдрец от приказката „А това е за вас” внушава респект и печели уважение, желание за споделяне. Дарът събира хората, докато оръжията и омразата ги разделят.Каквито и различия да съществуват между хората, каквито и граници да ги разделят, нещата, които ги свързват, са много повече и са по-силни.

- Да живеем заедно – уменията на сърцето – най-силната болка е болката на самотата. Заради страха от тази болка и заради радостта от общуването човекът цял живот се учи да бъде с другите хора, да споделя света с тях. Семейството и роднините са онзи съкровен свят, в който човекът укрепва и съзрява нравствено. Родовият свят е първото „училище”, където се научаваме да живеем заедно с другите. Да живееш с другите е възможност да получаваш, но и отговорност да даваш.

- Любовта е „онова дребно нещо” , което обединява всичко и го превръща в цялостно преживяване.

- Трудната съдба да бъдеш различен – най-трудното познание е познанието на страдащото сърце, никое щастие не може да се основава на нещастието на другия, на унижението на слабия.

- Светът притежава своя мъдрост и справедливост и в него всеки получава заслуженото. Нравствено зрелият човек няма шанс да бъде щастлив. Вътрешната грозота на човека рано или късно бива извадена на показ – „Грозното патенце”.

- Коя е мярата на справедливостта? Справедливост има тогава, когато е налице обща мяра за всички хора. За да се научиш да бъдеш справедлив, трябва да се научиш да цениш другите.

- Не можеш да полетиш, ако сам не вярваш в крилата си. Крилата ни тежат тогава, когато няма място да се разгърнат. Крилата ни тежат тогава, когато никой не иска да ги види и признае.

- Паметта, вярата, езикът … са пазителите на общността. Помним, за да знаем кои сме. Вярваме за да живеем смислено. Говорим, за да изпитаме радостта от общуването и сладостта на езика.

Мостът между световете (този на учителя и този на детето), аз строя вече 32 години. По него аз минавам всеки ден. По него пропътуваха и моите ученици, за да отидат в нови, непознати за тях пространства. И в това наше пътуване ние се учим чрез уменията на сърцето да живеем заедно, защото да живееш с другите е възможност да получаваш, но и отговорност да даваш.

Наталия Христова