Сайт на основно училище "Христо Ботев" град Мездра.          


ЕЛКА РУСЕВА


Учителка съм по български език и литература и история. И до днес, след повече от двадесет години педагогически стаж, не мога да преценя коя от двете учебни дисциплини ми е по-близка до душевната и професионална нагласа. Ангажираността ми в училище дава превес на преподаването на български език и литература. То запълва не само времето, определено за професионална работа и изява, но и личното ми време и пространство понякога, защото идеите и проблемите от училище се пренасят и в личния живот – носят се, преживяват се, узряват и във време, определено за отдих и други занимания. Затова учителската работа е не само професионално занятие, а начин на живот за мен.

Привърженик съм на тезата,че всеки трябва да се развива и да върви уверено по пътя на професионалното си израстване. Вярна на тези си разбирания, стигнах до І професионално-квалификационна степен. Това много ми помага в работата ми с днешните ученици – различни от предишните обучаващи се. Темата на моята разработка, която защитих, е „Времеви аспекти в романа „Под игото” на Иван Вазов. В нея водеща е идеята да се покаже как, опирайки се на Държавните образователни изисквания за VІ клас по литература може да се изясни времето в романа с оглед постигане на заложените образователни, възпитателни и развиващи цели в учебната програма по български език и литература за прогимназиален етап от основната образователна степен на СОУ. Чрез система от уроци съм доказала, че романът предоставя възможност да се разчете кода на голямата духовна еволюция, която сякаш изменя посоката на времето на националния живот. Разглежданият проблем изключва пасивното разглеждане на романа, което води до възпроизвеждане на прочетени критични материали, а активира изявата на интелектуалните възможности на учениците, съдейства за развиване на наблюдателността, на усета за детайл, спомага за създаване на умения за обобщаване, преодолява еднопосочността в анализа и води до осмисляне на произведението на различни равнища. Проблемът за времевите аспекти в романа присъства в учебната програма за VІ клас чрез глобалната тема: „Преодоляването на роба в човека”. Разглеждането на този въпрос с шестокласниците дава възможност текстът да се чете по различен начин и прилагането на този модел на работа с текстове от историята на възприемането не допуска категоризация на становища като правилни и неправилни, верни и неверни. Така чрез отворения модел всеки обучаващ се ще внесе нещо свое в тълкуването на времето, отразено в произведението. И учениците щедро предлагат своето мнение за характеристиките на времето като:

- осмисляне основните ценности на националната общност

- познаване специфичните черти на българския свят

- разпознаване основни образи на родното – литературни образи на историческото време

- изграждане, формиране и утвърждаване съзнание за национална принадлежност

- съпоставяне националните и универсалните човешки ценности

Така чрез обхващане на времевите аспекти в творбата – робство, свобода, граница и среща между тях – се постига цялостен резултат:

- у учениците се развива усет за различаване характерните белези на историческата епоха, разкрита в текста

- осмисля се ролята на художествения свят на творбата – той носи белезите на историческата епоха и присъщите й обществени и нравствени проблеми, бит и култура

- определят се функциите на времето

- осмисля се разположението на събитията в хронологичен ред

След проведената апробация стигнах до извода, че ефектността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на ученика в свързани с обучението действия. Съвременните тенденции в обучението по български език и литература насочват вниманието към изграждане и усъвършенстване на комуникативните умения у учениците. Източниците на знания се увеличават с бързи темпове и затова усвояването на езика и овладяването на речта не трябва да се базират само на абстрактни знания, а най - вече на осъзнати практически действия.

Във връзка с това аз, като съвременен учител съм изправена пред проблемите на традиционната граматика и традиционния анализ. Следва да се обърна за разрешаването им към тези нови теории които налагат иновиране в педагогическата практика. Глобалните предизвикателства на новото време предполагат и предопределят новаторството като необходимост от продължение на традицията. Пред мен като учител, приел иновацията като необходимост и жизненоважна практика, се откриват възможности за активно обучение на основата на собствената дейност на учащите се. Такива са интерактивните методи, които са част от общата технология на обучение и са приложими при работа с група – метод, които предпочитам, защото е универсално приложим и съдържа богати възможности в учебния процес.

Според това разбиране и виждане учебните програми и планове е необходимо да бъдат вариативни и да търпят постоянно развитие. Активната ангажираност на ученика, самостоятелното вземане на решения, инициативността в работата, комуникативността са качества, които изискват нови методи и техники на учене. И аз като учител по български език и литература се стремя да се превърна в модератор, който да насърчава, стимулира и създава условия за избор на учениците. Повече от всякога е нужно обучението да се доближи тематично до ежедневието на обучаваните, до социалните проблеми, които се коментират в семейството, в междучасието, на улицата. А уменията и навиците се формират в процеса на общуването, което налага нови форми на обучението по БЕЛ, които ние да търсим и прилагаме успешно. Това определя моето място в Основно училище „Христо Ботев” - гр.Мездра и посоката на моето професионално и личностно развитие.